ПОГЛЕД В НЕЗИВЕСТНОТО

В не физическия свят съществуват нашите истински Съзнания – невъобразимо по-големи и мощни в сравнение с човешките ни съзнания. Всеки един от нас представлява не физическо съзнание, което проектира себе си във физически свят, където много малка част от неговия капацитет е нужна, за да оперира човека.

Ако направим аналогия с компютър, човекът е един обикновен компютър, да речем 64 битов Макинтош. Той може да извършва n брой операции и да обработва определен обем от информация.

Същевременно нефизическата му част, цялостната му същност, представлява компютър, който не е просто милиони пъти по-мощен – той може да обработва почти неограничено количество информация. Казвам „почти”, защото само по себе си нефизическото Съзнание има някакъв лимит (макар и невъобразимо по-голям от който и да е компютър на Земята), но това е без значение, защото всяко не физическо Съзнание е свързано с останалите Съзнания във Вселената. По този начин неговият капацитет е практически неограничен. Също така, то има достъп до всичката информация изобщо - до "банката от мисли".

На същия принцип функционира и човекът. Той сам по себе си не може да знае всичко, (макар че се опитва да научи колкото може повече неща, без да си дава сметка, че дори няма устройство за запаметяване в главата си), но има неограничен достъп до информация (Интернет, книги и т.н.), а заедно с други хора и капацитета му за обработка на тази информация нараства правопропорционално.
Следователно, за всяко Съзнание е приоритет не колко информация може да обработва, а върху какво и как се фокусира в даден и всеки един момент от време.

ИДЕНТИЧНОСТ

Изворът на всяко човешко съзнание е нефизическо Съзнание, което има същото усещане за идентичност, каквото и човекът. Както казах, разликата между двете е 1. капацитета и 2. перспективата (която неизменно се определя от капацитета).

ПЕРСПЕКТИВА

Нефизическите Съзнания създават безброй физически светове, в които могат да фокусират малка част от себе си. Физическите форми представляват малки машинки, развиващи се на принципа на своите създатели и в постоянна връзка с тях. Те са свързани със своето истинско Съзнание (Висше Аз) посредством емоционалната си навигационна система (ЕНС), но имат свой собствен живот и развитие.

Физическите същества са нещо като компютърни герои - аватари, които са напътствани от своите създатели, но те имат собствен път и разширяват собственото си мини-съзнание през цялото време, както прави и висшето им Съзнание паралелно.

КАРМА

Ако дадено Съзнание „играе” на планетата Земя от 10 000 години например, то поставя себе си в различни ситуации (животи) в контекста и според развитието на общата игра, но същинската му цел е да изпита колкото може повече и по-пълноценно удоволствията във, на, от физическата реалност.


Тук бихме искала да уточня, че отделните "аватари"(животи), т.е. различните проекции на Съзнанието във физическия свят, не са свързани помежду си. Понятието КАРМА се базира на изкривяване в мисленето ни поради линейната ни и крайна перспектива. КАРМА съдържа в себе си 'ограничение' и отрицание, които са само илюзия на 3-измерната перспектива.

Тъй като животът на висшето Съзнание е безкраен и то съществува от наистина много дълго време, зад себе си то има хиляди физически въплъщения. В контекста на развитието на цялото Съзнание, тези животи са изиграли определена роля и всеки следващ е зависим от предишните колкото закуската с пържени филийки днес зависи от закуската с баница вчера за мен тук.
Но със сигурност пържените филийки не са кармично следствие на баницата. Освен ако не приемем за карма това, че баба ми днес е станала рано, купила е яйца и е предположила, че днес не ми се яде пак баница, макар да има същите продукти за нея, а е предпочела да направи пържени филийки. И това най-вероятно е вярно. Но в никакъв случай не изключва възможността да ям пак баница, ако пожелая дори месеци наред.

КОНТРАСТНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Една от основните характеристики, определящи физическия и нефизическия свят е концепцията за КРАЙНОСТ срещу концепцията за БЕЗКРАЙНОСТ. В не физическия свят осъзнаваме своята БЕЗКРАЙНА същност, докато във физическия свят тя не може да се „помести” в съзнанието ни, поради ограничеността на линейното мислене и твърде малкия капацитет на носителя.
Това обаче не би трябвало да представлява проблем за човека, тъй като неговата физичност, крайност и линейност са временните характеристики на неговия свят. Те не са нито по-добри, нито по-лоши от тези на не физическия свят. Те просто са такива и имат определена цел и преимущество.

Днес ние сме на прага да осъзнаем, че живеем вечно, но това е важно само дотолкова, доколкото тази информация ще ни освободи от страха от смъртта и всички други страхове, базирани на този главен и изначален страх. Нужно ни е да осъзнаем безкрайната си същност не за да бъдем по-малко човеци, а за да престанем да се стремим към завършване на каквото и да било и да осъзнаем съществуването си сега. Познанието за истинската ни същност неизменно ще доведе всеки един до осъзнаване на смисъла на живота.

СМЪРТ

Когато се разфокусираме от физическата си форма, т.е., когато умрем, всички ние отново се сливаме с не физическата си форма и безкрайно разширяващата се, нелинейна Вселена.

Не физическият свят не е по-добър или по-еволюирал от физическия. Те имат еднакво важни фунции и смисъл и зависят напълно равностойно един от друг. Стремежът към не физическия свят, отричайки физическия е също толкова безсмислен, колкото това да се стремиш да се застопориш върху вълните на морето или да си създаваш усещане за вълни на сушата. Когато си в морето си в морето, когато си на сушата си на сушата и това е.

Това обаче отново не означава, че когато си в морето трябва непременно да забравиш за сушата и обратното.

Човекът спокойно би могъл да си спомни и осъзнае своята нефизическа същност, без да му се налага да умира физически. Това е толкова лесно, колкото да си спомниш, че когато си във София си пристигнал от Варна например. Може да се каже, че да считаме животът след смъртта за „неизвестното” е толкова нелепо, колкото да считаме Варна за неизвестна, просто защото сега сме в София. Сякаш, за да си спомниш за Варна, трябва непременно да си там. А от там идва и страхът от спомена. Все пак, ако можеш да си спомниш за Варна само ако си там, може би ако се опиташ да си спомниш, по някакви неизвестни физически закони ще се озовеш ненадейно там.

Е, няма такова нещо. Всеки човек може да се отпусне спокойно и просто да пожелае да си спомни за своята не физическа същност и в момента, в който всички страхове, свързани с това вярване отпаднат, той ще има тази възможност.

Може би през годините страхът от спомена за не физическия свят се е породил и от неговата същност. Тъй като там усещането за абсолютна свобода и радост е толкова голямо, че физическата ни форма ни се струва много ограничителна в първия момент. Именно затова ние можем да си спомним не физическия свят само, когато сме осъзнали смисъла от живота във физическия свят и защо изобщо сме тук. Всеки един за себе си, преди всичко.

Споменът за не физическия свят и безкрайността на нашия живот и същност е особено освобождаващ, но ако човек твърде много е намразил живота си в София и вярва, че няма други градове, спомена за Варна би могъл да го накара да вземе първия влак и да остави всичко зад себе си. Но пък по законите на Вселената ние просто нямаме достъп до спомена за него, докато не вибрираме на близка до неговата честота.

Т.е., човекът има достъп до спомена за не физическия свят не само когато отпаднат страховете от него. Това са само първите стъпки. Той трябва да вибрира и предимно на честотите на не физическия свят. Това са честотите, които можем да разпознаем чрез положителните емоции, които изпитваме.

Докато във физическия свят ние имаме и низши емоции – отрицателни, в не физическия свят те не съществуват. В не физическия свят няма възможност за отрицание, т.е. за недопускане, тъй като познаваме твърде добре принципите на творене на реалността и особено Закона за привличане. В не физическия свят ние не насочваме вниманието си към концепции като: липса, нещастие, самота, ограниченост и т.н. В не физическия свят ние практически нямаме достъп до тези понятия, тъй като имаме знание за обратното: пълна свобода, изобилие, неограничен достъп, единност с всички останали и т.н.

Преди да обусловим Закона за привличане, трябва да си изясним няколко основни понятия. Те са:

Какво е мисъл?

Мисълта е най-малката частица.

Това е нещо като един бит информация, обработвана от носител (Съзнанието).

Всяка мисъл, някога мислена съществува завинаги във Вселената.

Мислите са в постоянно движение. Те вибрират, следователно се привличат и се комбинират в концепции. Чрез обвързване с други мисли постепенно се превръщат в конгломерати от мисли – „идейни форми”, които в последствие водят до материализиране във физическия свят.

Няма предмет, появил се във физическия свят, който преди това да не е бил мисъл. Съществуването на каквато и да било материална форма започва от една първа мисъл - идеята за нея. Съзнанието, в което е възникнала съответната идея, използвайки (съзнателно или не) силата на Закона за привличане се фокусира достатъчно дълго върху тази идея и позволява тя да привлече към себе си други, сходни по вибрация мисли и концепции (конгломерати от мисли).

По този начин първоначалната идея започва да се трансформира и да придобива форма.

Дори и най-твърдата материя може да бъде разбита на най-малките си съставни части – мислите, но за разлика от атомите, които се определят само пространствено, мислите се определят и от понятието време. Т.е., ако искаме да разбием една маса например, на съставните й „материални” частици, днес можем да я разглобим до протони, електрони и т.н. От физическа гледна точка това ще са за нас реално съществуващи тук и сега физически частици. Те имат определени свойства, най-важното за физика-изследовател бидейки тяхното присъствие в този момент от време.

Но ако искаме да разбием същата тази маса на най-малките съставни елементи – мислите, ще трябва да продължим този процес и да преминем отвъд материята като прибавим и понятието време към уравнението. Т.е. да проследим възниквеането на тези частици и комбинирането им, докато не стигнем до първата мисъл – „идеята” за маса, възникнала в даден момент в някое Съзнание, въз основата на определен контраст (най-грубо казано: някой е имал нужда от поставка за нещо и му е дошло наум да изобрети повдигната платформа, която е била първата маса и т.н.)

Обаче, тъй като Вселената и времето са безкрайни и всички мисли са обвързани, ние никога не можем да достигнем до "началото". И все пак, бихме могли да решим къде искаме да поставим граници и да определим за начало първата възможна идея за маса (нещо повдигнато от земята на 4 крака, например).

Най-важното е, че преди тази маса да се „материализира” в пространството, тя е била завършен имагинерен предмет в едно или повече Съзнания.

И така, абсолютно всичко във Вселената започва от мисълта.

Всяка мисъл, някога мислена, съществува в нещо като „банка на мислите”. Банката на мислите е по-скоро подобна на Интернет – всяко съзнание има достъп до нея за upload и download.

Какво е Съзнание?

Съзнанието е процесора на мисли. Не мога да кажа от какъв „материал” е направено то, но какъвто и да е той, плътността му е противоположна на най-твърдата материя изобщо. Т.е., съзнанието е направено от най-разконцентрираната материя изобщо и има свойства, подобни на водата.

Съзнанието не съхранява мисли. То е процесор, който черпи мисли от „банката на мислите”. Съзнанието съществува в не физическа форма и от платформата на не физическия свят създава физическия свят.

В не физическата си форма Съзнанието е огромно и създава своята реалност чрез фокусиране на вниманието си върху определени мисли. По този начин то привлича към себе си определени неща, които стават част от неговата собствена действителност.

Характера/вибрацията/ на едно съзнание се определя от мислите, върху които то се фокусира, т.е мислите, които обработва. Всяко Съзнание може да се превърне в каквото си пожелае, стига да се фокусира достатъчно дълго върху определени мисли, свързани с тази форма.

Съзнанията, движещи разширяващата се Вселена, са самите те в постоянно разширение. Не физически фокусираното Съзнание е огромно (като потенциал и способности) в сравнение с физически фокусираната си част. Всяко физически фокусирано Съзнание е много малка част от своя извор – не физическото Съзнание.

Всяко човешко същество е една „идея” на собственото си не физически фокусирано Съзнание. Т.е., то е не просто свързано със своя Извор – то е част от него, така както идеята за детето на човек съществува в Съзнанието му през цялото време.

Какво е енергия?

Енергията се създава при движение.

Най-малката частица изобщо - мисълта - е в постоянно движение и освен, че създава, тя „излъчва” енергия. Всяка една материална форма, бидейки съвкупност от мисли, всъщност представлява непрестанен поток от енергия или поток от мисли в движение, излъчващ енергия.

Какво е вибрация?

Енергията се създава и излъчва при движението на частицата и се измерва посредством вибрацията, създавана от това движение. И така, всяка частица има своя собствена вибрация. Във Вселената има неограничен брой вибрационни честоти, но те не са хаотични, а могат да бъдат съпоставени и организирани в скала. Макар и постоянно нарастваща, тази скала съществува и именно по нея Законът за привличане „измерва” честотата на всяка отделна мисъл.

Какво е Закон за привличане?

Законът за привличане е принципът, по който се движат мислите (и всички съставени от тях неща, т.е. всичко във Вселената). Той гласи:

нещата с еднаква или подобна вибрация се привличат

Колкото по-близка е тяхната честота на вибрация, толкова по-бързо те се привличат.

Нефизически фокусираните Съзнания познават добре този принцип и контролират движението си във Вселената посредством фокус върху определени концепции, от които искат да бъдат привлечени или които искат да привелкат (което е едно и също, но все пак по-интензивната енергия привлича по-малко концентрираната).

Но най-важното за нас – физически фокусираните съзнания – е да осъзнаем, че няма никаква възможност за отблъскване. Има само привличане на това, което искаме и привличане на това, което не искаме.