Ето го и парадоксът. Бог е …всичко. От Него идва и доброто, и злото, а всъщност дали е така?
Битие 3:22
И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
Забележете – “ човекът стана като един от нас “, това отвежда ни към онзи до болка спорен стих – “ И създаде Той човека по свой образ и подобие”. Съвършената същност на светлината, създава светлина чрез нас хората. Нещо повече, самият Бог / Висшата сила, Висшата енергия, Всемирът / отдава още повече. Той създава да речем съд, който може да приеме дара на чистата светлина, кристалната енергия.
Нека ви разкажа една приказка -
“Светлината се излива в този съд. Съдът не издържа величието на Светлината и се пръска на парчета, той вече е разрушен, парченцата разпилени…това е големият взрив на сътворението. Задачата на човека е да събере парчетата и възстанови съдът – да направи отново светът цял.”
Кой е този съд? Това всъщност е така безумно търсеният Свещен граал. Заблудата и алчността са превърнали духовният съд в мит, една …чаша от злато и скъпоценни камъни. Войни, кръвопролития в името на суетата…трагедията на човешкият упадък с меркантилното си мислене.
Кабалистите наричат това възстановяване на счупеният съд – света, Тиккун Олам – проправянето на света.
Всяка добрина, която допринася за възстановяването на света е Тиккун Олам. Необикновената идея, че можем да възстановим всичко счупено, дори сме длъжни да опитаме. Всеки един от нас, с всяка една частица от себе си, да съберем разпилените парчета от Свещеният граал.
Сред парчетата на разрушението Бог ни е оставил надеждата…
Не е необходимо да страдаме след направеното добро, напротив трябва само да се радваме, че всъщност само с едно добро дело сме допринесли за събирането и възстановяването на съдът. Че не ни отвръщат с добро, това е пътят, изпитанието да носиш в себе си парченцето за възстановяването на света.
"Е, и какво като ние знаем, че трябва да сме Добри? Светът е пълен със Зло и Омраза."
Светът се движи от ЦЕННОСТИ, приятели. И той не ги поставя, а те са негова СЪЩНОСТ.
Без тях, той не би съществувал. Но единствената ценност Любовта, е затрупана от материалистическата същност на света.
Вече чувам някой да казва: "Бе я карай по на кратко!"
Краткото е: Доброто идва с Този, който го има. И, ако вие чувствате Доброто във вас, дайте го на света.
Как?
Много просто: Дайте себе си!
Усмихнете се и излезте на улицата.
Поздравете съседа.
Усмихнете се и кимнете на минаващия непознат.
Отидете и купете цветя(колкото ви позволява джобът)
Огледайте се и намерете някой, нуждаещ се от Любов. Приближете се и му подарете едно цвете.
Потърсете друг, и друг, и друг... Докато ръцете ви се изпразнят и си тръгнете с Пълно Сърце.
Ще изглеждате като луди, смахнати, идиоти...
Това да не ви тревожи.
Усмихвайте се на хората.
Отнасяйте се с тях като с първи приятели.
След време вие ще почнете да липсвате на тези, които са ви мислили за смахнати, и те ще чакат с нетърпение деня да ви срещнат отново.
И когато ви видят, вие ще сте тяхната Радост.
Вие ще сте Доброто в техния ден.
И ще почнат да ви поздравяват преди вие да сте понечили да го направите.
Ще сте донесли Доброто край вас.
Ако вие не го направите, кой да го направи?
Всичко тръгва от Един.
Вие сте този Един.
Не само цветята...
Можем да сме добри всякак и всякога.
Огледайте се около вас. Няма ли някой ваш познат нужда от помощ? Не че ще помогнете, кой знае колко с вашите финансови възможности, но помощтта е в Доброто, което давате като Отношение.
Доброто не е в парчето хляб, което гладния взема в ръката си, а в този, който му го подава.
Доброто не дава милостиня.
То дава Себе Си.
Ако направите всичко това, и ви попитат: "Кое те накара да го направиш?", кажете - Доброто в нас ме накара да го направя.
Не казвайте, че Труден ви е накарал.
Аз съм това, което вие имате във вас. Само че на мене ми е дадено да мога да го изразя в Дума.
Аз казвам това, което вие сте, но все още не знаете.
Аз казвам това, което вие Знаете, но не можете да изразите.
Аз казвам на глас вашите най-съкровени желания, които вие се страхувате да изкажете.
Аз съм във вас, както и вие сте във всеки един от срещнатите загрижени и тъжни хора.
Вие сте, които можете да им погнете да намерят себе си.
Във вашето Добро те ще се намерят
една изповед в truden.com
Това всъщност е заложено в нас, затова сме избраниците, да възстановим изгубеният Рай.
Болката от направеното добро е всъщност горчивото биле на Духовността, да преминем нашите граници на егото си и да търсим доброто в хората, да съберем парчетата. Ако счупим чаша, едва ли ще я възстановим, защото тя е само предмет, събирайки натрошените парчета на съдът е божественото – Тиккум Олам.
Статията е публикувана в “ Арт Таймс “ – Ню Йорк – 2010 година.
-------------------------------
© 2005, Красимир Куртев - Алеф
автор, All rights reserved!
споделяне
Krasimir Kurtev