Първоначалните извадки сочат, че това е Нерон Цезар чийто числени стойности отговарят на 666. На по късен етап адвентната църква приема, че числото на звяра – 666 е на самият папа тъй като на тиарата пише vicarivs filii dei (наместник на Бог б.а.), чиято сума от цифрови стойности също е толкова. По късно изчисленията водят до Адолф Хитлер и така всеки предводител създал зло на света бил заклеймяван с това число. Но до тук всички предположения отпадат, защото въпросните „зверове „ са покойни вече, а да се поставя всеки папа за звяр звучи инфантилно.
Според мен се допуска една основна грешка и тя е неправилен прочит на написаното. Откровението е написано на гръцки, а Йоан освен, че е владеел кабалистиката до съвършенство е знаел само иврит и арамейски. Второ Йоан е поставил “подсказка “ – това е името на човек. Именно тук стотици хиляди тълкуватели тръгват в една погрешна посока търсейки име на определен субект отговарящ на числото 666. Но библията не е приказка, а планетарна книга за бъдещето и в този ред на мисли числото 666 не е точно име на определена личност - човек .
За да потърсим отговор би следвало да разгърнем светото писание още в самото начало. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” – Битие 1 : 27. Отново „случайно” или не стихът е в деветката. Висшият разум създава като владетел на земята човека. И при това по свой образ. В духовен образ Бог е алтруист на 100 %, при Него липсва егоизъм, но при човека егоизмът е силно изявен. Тогава?!
Тук вече опираме до духовното развитие на човека, неговата мисия да се гради и извисява от една измерение към друго по висше. Тоест трябва да премине през определени изпитания и да ги преодолее .
За това е описана една цяла “история” за дългото лутане на евреите към обетованата земя. На 15 нисан всяка година по еврейското летоброене сега 5768 г. от сътворението на света настъпва празника Песах - един от най-важните 3 празника описани в Тора (Петокнижието). За този ден всички сме гледали филми и сме чували за чудото, което се случва на „народът на Израел” (от Яшар Ел – „право към Господ” на иврит), който, избягвайки от Фараона (Паро от „пе”, „ра” „лоша уста” на иврит), е подпомогнат лично от Господ, правещ така, че египетските войски се издавят. Четейки буквално самата Библия - тя звучи като приказка.
Народът на Израел бива безмилостно угнетяван (от „перех” „угнетявам” на иврит, която дума има еднакви букви с „пе”, „рах” „боязлива уста” на иврит). „Боязлива уста”, съгласно мъдреците на кабала, означава работа „наужким” за Твореца, а всъщност – работа за задоволяване на собствените желания за получаване.
После следват десетте ужасни беди за египтяните, които не пускат народът на Израел да си замине. В следствие на това Паро (Фараона) пуска народа на Израел предвождан от Мойсей - Моше (от глагола лимшох – „дърпам” на иврит – дърпам от егоизма). В цялата Тора се описват само вътрешните състояния на човек при неговият духовен път. Духовния път на човек това е преминаването от 100% егоизъм, който владее всички нас от раждането към някакъв % духовен алтруизъм. Целият живот на човек, който е избрал пътя на духовното придвижване (ние имаме само тази свобода, всичко друго е предначертано) се състои в постоянното преминаване на сменящи се егоистични с алтруистични състояния.
И така в Тора под Паро (Фараон) и Мицраим (Египет) (от глагола мецар – „притеснявам” на иврит притеснявам - решилите да работят и се развиват по духовния път) се има пред вид желанието за получаване за себе си – егоизма. Моше (от „дърпам” на иврит) е символ на опита на човек да избяга от този егоизъм и желание за получаване за себе си. Моше предвожда народа на Израел („право към Господ”) – стремящите се към Твореца, който е 100% алтруист. Десетте пречки, който спъват народа на Израел да напусне Мицраим и Паро (егоизма) се пращат нарочно от Твореца (100% алтруизъм) във всеки от нас, за да докаже и да приложи абсолютно всички усилия за борба с егоизма си, да го напусне и се отправи към „земята на Израел” („Ерец Израел” на иврит). Ерец произлиза от думата „рацон” желание. Или цялата фраза – „желание за право към Твореца”.
Напускайки Египет народът на Израел се намира на 49 степен на клипот, душевно падение, които трябва да поправи за 49 дни за празника Шавуот. Това, което се описва в Тора, включително и за Песах, както бе казано по-горе се отнася за вътрешните състояния на всеки от нас. И само когато човек положи всички усилия за борба с егоизма си, независимо от преживяваните страдания по пътя към Твореца, само тогава Твореца го пропуска (от „посеах” „пропускам” на иврит) към себе си. От там е и името на празника Песах.
Най-важното нещо, което съвременния читател трябва да запомни във връзката с широко известното число 666 от стих 18 е, че неговата цел е да охарактеризира, а не да идентифицира звяра. Ако 666 е просто израз на зло, на нещо, на което винаги не му достига доброто, тогава неговата цел е да драматизира идеята, че звяра е зло и затова трябва да бъде отблъскван на всяка цена, а може би също за това е осъден на „провал, върху провал, върху провал”.
Защо ви разказвам тази история, защото за да се борави с библията трябва метафората да се превърне в математика и едва след това да се тълкува.
На човека му са дадени 24 часа в денонощието, 24=6. В космичен план това отговаря на числото 111. Умножено по 6 е равно на 666. Знаем, че едно е началото, 9 краят. Като редуцираме 666 се получава девет. Девет по 666 е равно на 5994 редуцирано е 27=9. И като разделим 5994 на 9 получаваме – 666. В самата дума човека (егото) и неговата числена стойност е 24 = 6.
В стиха от Йоан пише: „...защото е число на човек;...” , тоест числото на човека не преодолял ЕГОИЗМЪТ си , а то е 6 (24=6) 6 умножено по 111 е равно на 666. Някой ще попита, как така 111?! За да не се задълбочавам с библейският код, ще отговоря така: Всеки период си има своето начало, - минало – 1, настояще – 1, и бъдеще – 1, тъй като едно без друго не могат, то доближени те са 111.
И така вместо да се лутаме търсейки Злият звяр, би следвало да се замислим, че ние човеците с нашите пороци, правейки се на велики и недостижими, съдим , хулим и още , и още, ако обединим злите сили в нас не сме ли Звярът, който ще срине света?!
Да човешкият егоизъм ескалирал в нечуван материализъм ще властва, докато бъде подложен на силен стрес и ако осъзнае, че е част от Висшата енергия, никога не ще премине в друго измерение….Или както е казано в Матей 22:14
”Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.”
-------------------------------
© 2005, Красимир Куртев - Алеф
автор, All rights reserved!
споделяне
Krasimir Kurtev
