АЗ И МОЯТА СЯНКА
Спомням си, как като деца се опитвахме да изпреварим своите сенки, беше много забавно. Така и не ги достигахме, странно защо… И сега, когато вече съм зрял човек, отново виждам, как хората гонят своите сенки.
Гоним сенките, като искаме да подражаваме на богатите, да харчим пари за щяло и не щяло.
Със завист поглеждаме, как децата на другите ще следват, о не и нашето ще следва, как иначе. Започва един натиск само и само детето ни да има отлични оценки, за да влезе на бял кон в Алма Матер.
Съседът си е купил нова (втора ръка) кола, по- красива от нашата, о не и ние ще купим още по-хубава.
Влизам в един пощенски клон в гише “Колетни пратки“, една дама, преполовила своята младост ме гледа строго, аз също я гледам, облечена в престилка на чистачка, но отрупана със злато, от общо десет пръсти, два (палците) бяха свободни, с четири златни синджира и едно огромно златно сърце, излегнало се удобно върху отчаяно повдигнатият бюст.
Попитах я ведро, как е, върви ли работата, а тя взе да се жалва – Парите не стигат, малки заплати, а работа много….Хм, “а хлябът е малко, а хлябът не стига“, припомних си “Моторните песни “ на Вапцаров, обаче сянката на суетата бе предостатъчна. “Нищо ново не видях под слънцето, освен суета човешка“, колко е верен този стих на Еклисиаст.
Откъс от новата книга на Красимир Куртев " Защо не ни върви ?"
Този откъс е публикуван във вестник " Психо " - Всички права запазени!
-------------------------------
© 2005, Красимир Куртев - Алеф
автор, All rights reserved!
споделяне
Krasimir Kurtev