Първо, преди да започнем да коментираме за Исус би следвало да си зададем въпрос – Съществувала ли е такава личност, или е закодирана като човек ?
Предистория – В онези смутни времена, където властта е управлявала позовавайки се на Божественото, да се говори за планетарни периоди, астрологични знаци и прочие е било наказуемо.
Олигархията създава религии за да установи пълно надмощие над народа.
Тъй като само с бич не се управлява един народ, то се е наложило да има божества, които по една или друга причина хората ги възприемали много повече от законите. Така се раждат религиите, на базата на които се градят и законодателствата. Но има хора, които разкриват , какво всъщност е написано в древните апокрифи. Имайки страх от власт имащите, те са поставяли имена / човешки / за да избегнат всякаква конфронтация.
С течение на времето обаче все повече откриватели искат да разкрият истината за божествата, че всъщност не са божества, а планети, събития, знаци, периоди и т.н. За да запази устоите си подлага на мъчения / светата инквизиция / всеки един дръзнал да направи научно разкритие.
Представете си , какво би станало, ако Йоан в своето Откровение бе загатнал дори за чакрите / седемте църкви /. Йоан кръстител, уважаван дори от царедворците , заплаща с главата си разкривайки, че всъщност “човека” Иисус е ерата на знакът Риби. Самите евангелия са написани 300 дори и 500 години след така нареченото христово възкресение, защо, защото е било необходимо време да се анализират и изчислят дадените знаци, след което да ги кодират във вид на приказки и притчи.
Някои от евангелията са били твърде открити , като например, евангелието от Юда, от Тома, от Мария – Магдалена и автоматически отнети от църквата.
Папа Йоан Павел втори обеща да разкрие тези евангелия, но …….не доживя.
Кой или какво е Иисус, на арамейски той е Йешуа “Спасителен лъч” / комета / , също така в Исляма е наречен “ Небесният Иса “, което отново ни отвежда до лъча, в християнството е Христос е Спасител и като добавим Иисус – лъч, се получава “Лъчът на спасението “. Влъхвите откриват младенеца по звездата на Давид / лъчът /.
Всъщност този Лъч е нещо като комета , която в продължение на хиляда земни години отдава енергия на планетите, които пряко влияят на човека. Какво ще стане, когато този лъч премине ?
Затъмнение, тоест раждащото се слънцестоене заставайки в съзвездието Кръст , което става в периода 23 -25 декември навлиза в своят перигей. За това лъчът застанал в съзвездието “Кръст” дава знак , че в три дни / 23,24 и 25 декември / идва нова ера, ерата на знакът Водолей. Ето как това събитие е кодирано в Марк 14:58
»Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.»
Лъчът « загива» на кръста, всъщност той преминава от едно измерение в друго, така нареченото «Второ пришествие» . Изграждането на въпросния неръкотворен храм е новото творческо мислене породено от идването на новото измерение. Хилядолетието завършва през 2012 година, НО по календара на Хиджра, а не по това летоброене, което в момента ние следваме.
Обощено Исус не е съществувал като човек, а е герой закодиран в библейските апокрифи. Той е вечният Лъч, кометата на хилядолетията, които качват все по нагоре изобретението на Висшият разум – нас човеците. Исус дали е син Божии? . Ето и някои сведения за просветления :
«В същността на вярата в троицата стои погрешното вярване, че Исус е „Божий син”. (Пречист е Бог.) Когато обаче разгледаме как и с каква цел е била използвана думата „син” през първите години след раждането на Християнството и през по-ранните периоди, излиза наяве една доста по-различна ситуация. Във връзка с Исус думата „син” е използвана в Евангелието по четири различни начина: синът на Мария, синът на Давид, човешки син и син Божий.
Изразът „син на Мария” означава, че Исус е бил роден от Св. Мария , а изразът „син на Давид” пък според Евангелието означава, че Исус произлиза от рода на Пророка Давид . Изразът „човешки син” е от изключително значение от гледна точка на разбиране както на това как Исус е представял себе си, така и на това как е гледало на него обкръжението му. Това е така, тъй като този израз е използван много по-често в Евангелията от думите „Месия” и „син Божий”. „Човешки син” е един типичен за Юдейската литература израз и в Стария завет, особено в Псалмите, е използван изключително много. Отнася се директно за хората и е много обичаен израз.
Например в Езекил, когато се говори за Пророка, изразът „човешки син” е използван 90 пъти и той е представен на хората като смъртен човек. На арамейски език този идиом „бар наш(а)” също е бил използван за всеки по времето на Исус , но идиомът „човешки син”, който е използван в Евангелието, подобно на този в Юдейските святи книги не е използван за всеки, а само като титла, посочваща Исус .
Изразът „човешки син” е използван 69 пъти в Евангелията на Матей, Марко и Лука и 13 пъти в Евангелието на Йоан. По отношение на цялото човечество е използван само на едно място (Евреи, 2/6-8). Това определение е използвано както за Исус , така и от самия Исус със значение на „аз”. Ето част от тези откъси на Евангелието:
„И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това, що правеше Исус, той рече на учениците си: „Вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.” (Лука, 9/43-44)
„Защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.” (Лука, 11/30)
„.... Eто, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; понеже ще Го предадат на езичниците...” (Лука, 18/31-32)
„Защото Син Човечески наистина отива според както е било определено…” (Лука, 22/22)
Както споменахме по-горе, изразът „човешки син” е бил използван от първите Християни със значение на „човек”. Защото първите Християни, голяма част от които са били Евреи, са използвали този израз винаги с това значение и не са придавали на това определение никакво друго значение освен „човек”. Употребата на израза в Стария завет потвърждава този възглед и съобщава, че Исус е сътворен от Бог човек, който се нуждае от Божията милост.
Изразите „Божий син”, споменати в Евангелието, формират едно от уж основанията за защитниците на вярата в троицата. От векове обаче тази интерпретация носи със себе си големи спорове в Християнския свят. Това е така, тъй като всеки, който познава отблизо Юдейската култура, всеки изследовател, който е изследвал особеностите на езика, използван от хората по времето на Исус , казва, че тази употреба има метафорично значение.
Преобладаващото мнение е следното: „Божий син” бил метафоричен израз, широко разпространен сред Юдейското общество и често използван за важните личности в обществото. «
Ако някой от вас, читателите успее да си отговори на въпросът – Защо император Константин, свиква втори събор за да окачестви Исус като син Божии? Ще разбере много тайни. След като на първият тази идея се отхвърля, той поканва на втори събор само онези , които са били ЗА относно синът на Бога. Ето затова в началото написах за търсенето на надмощие за управление над народите.
Коя е Дева Мария? Тя е символ на целомъдрието, чистата любов / не плътската /, която означава позитивна енергия. Тя е АРМИЯ / обърнете буквите на Мария / от утроби, които ще раждат позитивността.
Коя е Мария Магдалена? Семантиката ни я разкрива като ПРОШКАТА, осъзнал своите негативи човекът преминава в предверието на новата раса. В библейски план тя е осъзнатата блудница, тя е знак, че ние винаги ще грешим, но да не повтаряме своите грешки.
Бих желал да почертая ясно, тук в това мое писание не отхвърлям Бог или хуля, а давам неща, които по една или друга причина са забулени в тайни. Ние живеем в двадесет и първи век и би следвало да осъзнаем, че библията не е нищо друго освен духовно напътствие за бъдещето. Дали е угодно на църквите или не, това не би следвало да интересува търсачите на истината, защото няма красива истина. И не би следвало да ни се налагат неща , а да ни се разясняват и най – вече аргументирано.
Наложили се забрана в една държава на творческото мислене, ще последва заупокойна молитва за един цял народ!
Горещо се надявам да няма гневни отзиви на моята статия,, защото в нея аз не вложих гняв, а изразих правото си на мнение като свободолюбив човек в една правова и демократична държава, която пази като светиня свободата на словото.
»В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.» Притчи 11:4
Статията е публикувана във в -к " Психо ", брой пети, година XXI, 05.02.2010година.
Всички права запазени!
-------------------------------
© 2005, Красимир Куртев - Алеф
автор, All rights reserved!
споделяне
Krasimir Kurtev